Творчество
     Кратки разкази

Договор за живот

Никой не знае къде е това място и как се стига до него. Е, едва ли съвсем никой, но поне аз не познавам такива. Намирам се някъде. Не знам нито как съм попаднал тук, нито къде съм бил преди това. Но по общото мнение това е място, което единствено може да бъде напуснато.
Разказват, че рано или късно на всеки му идвал редът. И когато трябва да напуснеш това място идвал човек с бял плащ, усмихвал ти се и те отвеждал. Името му било Живот. Той бил най-сигурното нещо, което някой може да си представи. Рано или късно Животът спохождал всички.
Но къде отиваха след това?
Оказа се, че Живот наистина съществува. Разбрах го, когато дойде моят ред. Седях си кротко... някъде там, когато фигурата, описвана от всички по един и същи начин, се приближи и ме поздрави:
- Добър ден.
Необичаен поздрав. Какво ли означаваха самите думи.
- Ти си Живот, нали? - попитах аз.
- Странно как всички ме познават - въздъхна Живот - Вероятно заради белия плащ? Няма значение. Дойдох за теб.
Тогава почувствах нещо непознато. Сякаш неизвестността на Живот ме... плашеше.
- Ще боли ли? - попитах сковано.
- Не, разбира се - усмихна се Живот - Това не е по моята специалност. За това си има други хора.
- Хора? - попитах аз.
- Да. И ти ще станеш човек. И ти ще бъдеш един от тях.
- Значи - обобщих накратко - ще ме нараняват и ще наранявам.
- Е, второто не е задължително.
- Не разбирам...
- Има време. Ще разбереш.
Живот се настани до мен и започна да рови в чантата, която носеше.
- Къде ли съм ги пъхнал... Не, не са тези... А, ето ги.
И извади два листа, които ми подаде.
- Какво е това? - попитах учуден.
- Нещо като договори - отвърна Живот - Понеже си бил сравнително добър... тук... ти се предлага право на малък избор. Можеш до известна степен да решиш какъв живот да водиш. Накратко това са План А и План Б. План А предлага дълъг, но скучен живот. Ето, погледни какво включва: обикновено семейство, добро образование, прилична работа, поносим брак с две деца и... общо взето това е.
Почти нищо от това, което ми изреди Живот не ми беше познато. Какво означаваше, например, думата "образование"? Знам какво щеше да каже, ако го бях попитал. "Има време. Ще разбереш".
- И колко дълъг е този живот? - попитах аз, по-скоро от любезност, отколкото защото ме интересуваше.
- В сравнение с пребиваването ти тук е доста кратък. Но на теб ще ти се стори страшно дълъг. Накрая ще се умориш и ще напуснеш живота на преклонна за хората възраст. Но немалко от тези, които могат да избират, предпочитат скучен дълъг живот пред... - и той ми показа втория лист - ...пред това. Ето го. План Б. Предлага ти кратък, но интересен живот, пълен с приключения. Тук много неща все още са неизвестни, но ти си този, който ще ги развива.
- Това звучи по-привлекателно - ухилих се аз - Може би него ще избера. И все пак, казваш "кратък живот"...
- Да, около три-четири пъти по-кратък от този, който ти се предлага в План А.
- Е, това вече е тъжно. Няма ли някакъв компромисен вариант? Нещо средно между двата договора?
- Можем да измислим - увери ме Живот - Какво ще кажеш за кратък и скучен живот?
- Имах предвид обратното... - промълвих.
- Не и при теб. Други са успявали да си заслужат тази привилегия. Но ти не. Трябвало е докато беше тук да си по-добър.
- Значи вече е късно? - попитах.
- Ами да, трябваше да го разбереш още когато ме видя. Дори се учудвам, че ме питаш.
- Кажи ми повече за живота - настоях аз.
- Има си своите предимства. Част от хубавите му страни са храната, любовта и секса, въпреки че и те си имат странични ефекти.
- Аха - отвърнах аз - Нищо не разбрах. Може ли малко по-конкретно.
- Не може. Постепенно ще научаваш различните неща. Може би с изключение на храната. Тя ще ти е необходима, за да живееш.
- Значи ако не искам да живея не трябва да ям? - обобщих.
- Абе не е точно така, но сега не мога да ти обяснявам. Ще разбереш. Не е толкова просто, колкото се мъчиш да го изкараш.
- Добре де - казах раздразнено и се зазяпах в договорите.
Впрочем защо ли ги четях? Бяха изпълнени с непонятни думи и определения. Разбирах само прилагателните.
- Разбрах нещо - казах най-сетне - Че от живота може да се излезе. Какво има след него?
- Смърт - отговори ми мрачно Живот - Той ми е колега, но ще се запознаете чак в края на живота ти. Ще го познаеш. Носи черен плащ и коса.
А, сега де. Какво е коса?
- Добре, кажи тогава някои недостатъци на живота.
- Ами например... няма да можеш да правиш гурулом.
- Ха! Шегуваш ли се? Без гурулом? - изсмях се аз.
- Без гурулом - отвърна ми засегнато Живот - Но има много други хубави неща, които ще ти харесат.
- Но няма гурулом - упорствах.
- Ако това те успокоява, когато влезеш в живота дори няма да знаеш какво е гурулом - успокои ме Живот.
- Е, това е добре... И все пак няма гурулом!
- Виж, трябва да приключваме - напомни ми Живот - Избирай си договора и да вървим.
- Добре де, ето този - отвърнах аз и му подадох План Б.
- Краткия живот? Добър избор, според мен.
- Благодаря - казах, облекчен, че съм налучкал по-доброто.
Живот взе двата листа и ги прибра в чантата, но преди да я затвори ме попита:
- Искаш ли да видиш днес на какъв попаднах?
- Дай, щом си рекъл - отвърнах.
Живот извади един лист и ми го подаде. Прегледах го напосоки.
- Съвсем скучен живот - казах най-сетне - Май по-скучен от този, който ми предложи.
- Точно така. Но е изключително дълъг.
Отново прегледах листа и възкликнах.
- Та той не свършва?
- Никога - каза Живот - Този, който го избра, предпочете да живее вечно. Наистина, пред него имаше по-богат избор, отколкото пред теб. Ти избира между два договора, а той между цели дванадесет. И избра възможно най-абсурдния.
- Вечен живот... - промълвих аз.
- Много рядко се предлага на някой. Почти не го избират. Всъщност до сега само трима се бяха обрекли на него. Този е четвъртият.
- Но какво толкова интересно намират в него? - попитах учудено.
- И аз не знам - отвърна Живот и ме поведе нанякъде...